Катя Георгиева Асенова – VI-а клас

ОУ „Йордан Йовков” – гр. Ямбол

ДА СИ РОМ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 ГОДИНА

            Аз съм ромка и живея в България. Това е моята родина. Малкото ми сърце се разкъсва от съжаление, че някои в тази страна гледат на нас, ромите, като втора ръка хора. На такива като тях бих припомнила казаното още в християнската религия :

„ Всички са равни пред Бога, всички са Божии чеда и като такива имат право на Неговата милост”.

            Защо тогава хората през 2010 г. все още не са променили своите представи за различните от тях ? Защо не се обединят като капките дъжд, за да станат един ручей, който да се влива в реката на голямата общност ?

            Понякога ми се иска да се пренеса в някакъв друг свят – свят, в който да няма мнозинство и малцинства, управляващи и управлявани, бедни и богати.

            2010 година е година на криза. Все по-често виждам как угасва и последната искрица надежда у просяка, протегнал ръка за милост , но никой не го забелязва.

            Къде е зрънцето човещина ? Или то не се раздава на всички от страх да не свърши ?

            Истината е , че има роми , на които суровият живот е вледенил сърцата и те са се превърнали в крадци, бракониери, престъпници. Те са загубили почва под краката си и злото ги е завладяло. То се е настанило изцяло у тях и те не правят нищо, за да го премахнат.

            Болно ми е и за ромките , които се омъжват непълнолетни. Искам да изкрещя с пълно гърло и да призова техните майки: „Майки, не продавайте чедата си, като ги харизвате в чужд дом малки ! Животът е пред тях , прогледнете, не бъдете слепи за това!”.

            А на жените , които се отричат от децата си, ще кажа : „Не създавайте деца, за да ги хвърляте в майчини домове. Не ги оставяйте на грижите на държавата! Тя им е мащеха – грижи се за тях , но не може да им даде родителска обич.”

            Моето семейство е също многодетно. Бедни сме, но си имаме дом и живеем в него всички заедно.Въпреки немотията и мизерията, родителите ми са трудолюбиви хора. Те ме възпитават в честност и доброта, учат ме да бъда вярна на нашите традиции.

            Аз се гордея с ромския фолклор. Заразителни са за мен ромските песни и танци. И когато в ушите ми зазвучи музика , тя изпълва моите мисли и вени. Чувствам огън , който гори в мен. Това ме кара да се връщам към изворите, да се сраствам с корените. И ако днес се вълнувам толкова от ромските песни и танци, то е заради любовта към истината. Истината за самите нас като хора , като общност.